За вечния двигател

 

Във природата нямало, казват, “вечен двигател”.
Не е вярно, не знаем ний кой на нас го е пратил,
но той вечно върти ни - така-так, така-так -
и човек да го спира няма как, няма как.

И ги помним тез думички: “скъпи мой” и “любима”,
да, “перпетуум мобиле” във природата има!
Цял живот то върти ни: така-так, така-так,
ха да спре, но след малко - ей го пак, ей го пак!...

Да, до гроба от люлката неуморно ни тласка
този зов на сърцата ни за любов и за ласка,
цял живот той върти ни: така-так, така-так,
и защо му се сърдиш ти, глупак със глупак!